Храненето ми през бременността – какво се промени и защо?

В първите дни, в които разбрах за бременността ми, мислех и вярвах, че всичко ще продължи по старому. Бременността няма да е пречка, за да продължа да съм активна, както винаги – да спортувам, да работя и да продължа с досегашния начин на хранене.

Бременността е период от живота, за който всяка жена мечтае да й се случи поне веднъж. За 9-те месеца настъпват много промени – физически, хормонални, емоционални. Обикновено си казваме и си представяме, че животът ни ще продължи по старому, но бързо разбираме, че вече всичко е различно.

Очакваме семейството ни да се увеличи с още един член през пролетта на 2020. След като споделих новината за бременността ми в Instagram профила ми и в бюлетина (абонирайте се тук), се породиха множество въпроси относно храненето ми през тези няколко месеца. Настъпили ли са такива и какви.

В плановете ми не влизаше да застъпвам в сайта теми като бременност. Предвид появилите се въпроси (когато малко или много изваждаш живота си на показ такъв интерес е логичен), реших да напиша тази в статия и да отговоря на всички въпроси свързани с начина ми на хранене. Няма да изпадам в прекалени детайли, но все пак ще ви въведа в контекста на ситуацията, за да стане ясно какво е наложило промените.

Преди да пристъпя към същината, искам да отбележа, че тази статия няма за цел да дава медицински съвети как да се храни една жена по време на бременността си и/или да замести консултация с лекар. Целта й е да даде отговор на въпросите “Има ли промени в начина ми на хранене? Какво се е променило и защо?”

Как протече бременността ми до сега?

Първи триместър

Когато научих, че съм бременна, в първите дни живеех с мисълта, че нищо няма да се промени. Нито в начина ми на живот и физическа активност (планирах да продължа с TRX тренировките, но с намалено натоварване), нито в храненето ми.

Съвсем скоро обаче започнах да изпитвам първите неразположения от бременността – постоянно гадене, умора, сънливост и липса на апетит. Много от храните, които до сега бях яла с удоволствие, вече ми бяха неприятни. Само ароматът им ми предизвикваше гадене. Не можех дори и да си помисля да се насилвам да ги ям. Повечето бременни жени успешно биха се разпознали в това описание.

Целодневното гадене и неразположение успявах да облекча в повече покой и лежане. Борбата с липсата на апетит обаче беше тежка. Трудно решавах какво да ям. Всеки, който поне веднъж е имал липса на апетит, ще разбере за какво говоря. Всеки ден прекарвах часове в четене на менюта на ресторанти, разглеждане на готварски книги и снимки в социалните мрежи с надеждата да ми се прияде нещо. В крайна сметка изборът се свеждаше до някакъв въглехидрат (картофи, ориз, квасен хляб) и зеленчуци. Месото и яйца само в краен случай.

Това, което най-много ми тежеше през този период беше, че сякаш изведнъж връзката ми с храната се скъса. Не може и не исках да мисля за храна. Изгубих усета за съчетаване на вкусове, текстури и аромати. Самата мисъл за храна и какво ще ям, ще сготвя, ме натоварваше, защото се чувствах безсилна и не усещах храна по онзи начин. Все едно бях изгубила връзката си с нея. Това, което преди ми се отдаваше с лекота, сега беше мъчение. Често се хранех само, защото знаех, че трябва да ям. Удоволствието от храната сякаш беше изчезнало.

Първият триместър изкарах основно на квасен хляб, кашкавал, краве масло, много ябълки, картофи, ориз, чери домати, краставици и ограничено количество месо (под формата на кайма).

Втори триместър

В допълнение, в началото на 4-я месец получих някои непредвидени усложнения, които направиха доброволния ми леглови престой задължителен. В тази ситуация, всякакво движение и физическо натоварване ми беше забранено. Можех само да лежа и да се опитвам да се съхраня емоционално. Този период съвпадна с празничния месец декември и очакванията за нови празнични рецепти в Know How To Cook, които така и не се появиха.

Съпругът ми пое изцяло всички домакински задължения – готвене, чистене, пазаруване, пране, простиране, грижите за дъщеря ни, а успоредно с това ходеше на работа. Благодарение на всеотдайността и вниманието му, успяхме да преминем през този труден за всички ни период.

В това положение чувствах неудобство да имам специални претенции за храната (но от време на време проявявах такива) и да имам безброй изисквания към нея. Все още апетита ми липсваше и трудно решавах какво да ям. Опитвах се да намеря баланс – да не се насилвам да ям неща, които са ми неприятни, но и да не стоя гладна. Същевременно внимавах да не затрудня съпруга ми с осигуряването на продуктите и приготвянето на храната.

За мое най-голямо щастие, около средата на 5-ти месец, апетитът ми започна да се връща, а с него и желанието за по-разнообразни храни. Постепенно влязох във фазата яде ми се нещо свежо – салати от пресни зеленчуци (домати, краставици, чушки, зелени салати, спанак). Все още повече ме привличаха въглехидратни храни за сметка на яйцата и месото, но и последните започнаха по-често да намират отново място в менюто ми.

Покрай апетита ми за нещо свежо се появи и копнеж към типични бабини ястия – манджички от старите тефтери. За някои от тях не съм се сещала с години. Дори не помня и да съм ги готвила някога. Типични манджи от кухнята на всяка баба. Кюфтета яхния, кюфтета фрикасе, боб с кисело зеле и други. Изумително е как хормоните могат до такава степен да променят предпочитанията ти за храна.

През втория триместър си отядох на паста, ориз, картофи, кисели краставички, кисело зеле, майонеза (може ли без нея)

Трети триместър

Съвсем скоро влязох в третия триместър. Вкусовите ми предпочитания не са се променили особено от тези през втория, но като повечето бременни жени, ми се налага да се боря с анемия. Освен добавките, предписани от лекар, трябва да се постарая да включа в менюто си повече месо и най-вече органи. Последните не са ми любима храна и ги ям с лека неохота, прикрити от много зеленчуци.

Радващо е, че пролетта е съвсем близо. По пазарите започват да се появяват най-различни зеленолистни. Вече има спанак и зелени салати, пресен лук и чесън и магданоз (за моя най-голяма радост). Мненията за консумацията на магданоз по време на бременност са много разнопосочни, но имам невероятен апетит за него и почти всеки ден го включвам в менюто си, като внимавам с количеството.

Какво се промени в храненето ми?

Възхищавам се на жените, които са имали силата, волята и възможността по време на бременността си да се придържат към обичайния си начин на хранене. Особено на тези, които са се хранели в някаква степен рестриктивно и от менюто им са били изключени цели групи храни.

Макар да съм силно волеви човек, не успях да запазя начина си на хранене от последните няколко години. Какви ще бъдат последиците от това и ще има ли такива тепърва предстои да разбера. Понякога нещата не се случват както сме си ги представяли. Не съжалявам за решенията, които съм взела и промените, които съм направила. В една или друга степен те са били плод на обстоятелствата и/или силни копнежи на тялото ми.

През всички тези години се научих да слушам тялото си и да разпознавам сигналите му. Рядко се случва да ме подведе.

Глутен

Не ям хляб на всяко хранене и не добавям брашно на всяка манджа, но хапвам от време на време квасен хляб за закуска, парче домашна баница, торта или някое друго сладко изкушение. Най-често си позволявам храни, на които трудно бих намерила безглутенова алтернатива

Включих в менюто си зърнени храни със съдържание на глутен, поради причините, които споделих по-горе. Не мога да се похваля, че консумацията им ми се отразява добре. Много скоро след това, обикновено получавам рязък спад в енергията и ми се доспива.

Млечни продукти

Преди известно време в статията Как се храня в момента бях споделила, че от време на време (по-скоро по изключение), консумирам млечни продукти. Сега ям такива значително по-често, защото ми се прияждат, но внимавам да не прекалявам с консумацията им и съблюдавам комбинациите. Добре узрели кашкавал, сирене, кисело мляко, краве масло не ми създават дискомфорт, но крема сиренето не ми понася.

Яйца

В първите месеци изобщо не ми се ядяха яйца и ги избягвах. Много рядко изяждах по някое варено яйце. Преди бременността типичната ми закуска се състоеше от яйца под различна форма – омлети, палачинки, яйца на очи, каквото се сетите. През последните седмици ям яйца доста по-често, но все още предпочитам варени или включени в някое печиво или ястие.

Месо и органи

В началото на бременността изобщо не ми се ядеше месо. Миризмата на скара и вида на цяло парче месо (разбирайте пържола) ме отвращаваше. Консумирах го основно прикрито сред различни зеленчуци и варива. Най-често хапвах мусака, пълнени чушки, сарми и други подобни ястия със смляно месо.

Все още трудно понасям идеята за пържоли и месо, печено на барбекю, но се опитвам да ям по-често готвено месо. Правя опити да вкарам в менюто ми и повече черен дроб и сърца. Други органи трудно бих се престрашила да опитам на този етап.

Риба

Старая се рибата да присъства в менюто ми веднъж седмично. Нямам особен апетит към такава. Най-често избирам скумрия. От време на време ми се прияжда зелена салата с риба тон, а последната никак не е препоръчително да се консумира от бременни жени. Повече ми се ядат морски дарове (миди, скариди), но съм предпазлива с тях и засега само ги гледам на снимка.

Варива

Варива, като боб, кафява и червена леща, нахут, ям много ограничено. Не ми се ядат много, а и някои от тях, в определени комбинации ми докарват парене в гърлото и киселини. Хумус с моркови на пръчици не отказвам.

Зеленчуци

Зеленчуците са голямата ми любов. Радвам се, че те не успяха да отпаднат от менюто ми. Обожавам и ям зеленчуци под всякаква форма – сурови и сготвени.

Както знаете, поддръжник съм на сезонното и локално хранене. Покрай копнежите ми за свежи храни, процентът на сезонните храни в менюто ми е намален в сравнение с преди бременностт. Нетипично за мен, през зимата не ми се ядяха кореноплодни зеленчуци като ряпа, цвекло, гулия, целина (по-скоро ги ям по изключение и задължение), с изключение на моркови. Кисело зеле доста си хапнах. Изпитвам(х) влечение към пролетно-летни зеленчуци – чери домати, краставици, чушки, тиквички, патладжан, зелени салати, репички, свежи подправки.

Някои зеленчуци (като чушки, патладжан, бамя, броколи) имам замразени във фризера и това ме улеснява в готвенето, но от време на време купуваме и пресни такива за добавка към салати. Старая се да подбирам произхода им и да не прекалявам с консумацията им.

Плодове

При плодовете е същото като при зеленцучите – колкото по-свежо и сочно, толкова по-желано. В първите седмици от бременността изяждах по килограм ябълки на ден. От време на време райска ябълка или печена тиква. Сега почти всеки ден ям различни цитруси – най-често портокали и мандарини, банани. През есента често си приготвях сок от нар.

Ядки и семена

Наблягам малко повече на семената, отколкото на ядките. Ядки (най-често бадеми и орехи ) основно използвам под формата на брашно или като добавка към печива. Много често добавям към салатите и закуските си различни семена – тиквени, слънчогледови, конопени семена, чиа.

Конопеното семе включих в менюто си почти от началото на бременността ми. Първоначално дори не беше целенасочено, просто един ден го видях в магазина и си взех. Ям почти всеки ден, в малки количества. Не знам дали знаете, но конопеното семе е източник на фибри (от които бременните определено имат нужда), витамини и минерали. Освен това е източник и на пълноценен протеин. Количествата, които консумирам са прекалено малки, за да кажа, че си набавям някакъв протеин от него. Конопеното семе не се нуждае от предварително накисване преди консумация.

Чиа, също като конопено семе, включих интуитивно. Разбира се, първо проверих дали няма противопоказания при бременност. Преди няколко години доста често консумирах чиа, а после почти бях забравила за нея и излезе от менюто ми. Сега най-често я добавям към закуската си сутрин, в малки количества (около 1 ч.л.). Харесвам текстурата и хрупкавия елемент, който внася в храна, а и бонусът фибри и други ценни вещества не е за пренебрегване.

Сладко (захар)

За мое щастие не ме гони неистов глад за сладко, но от време на време ми се прияждат разни десерти, които не могат да бъдат приготвени с някакъв заместител на захарта. Трудно устоявам при вида на изкусително парче торта, кекса на мама или някой еклер. Често парче шоколад, банан, друг сладък плод или сушена слива са напълно достатъчни да задоволят сладкия ми глад.

Някои любими рецепти

Някои от най-любимите ми рецепти, които често си похапвам. Предстои да публикувам рецептите и на много от ястията, които виждате на снимките в статията:

Вместо финал

В момента по-скоро търся баланса и разнообразието в храненето. Старая се да не се лишавам от нищо, предвид хранителнителните ми предпочитания. Ако много ми се прияде конкретна храна, правя/купувам, ям и се старая да не натоварвам съзнанието си с обсесивни мисли или чувство за вина.

Засега не планирам съществени промени в съдържанието и посоката на блога. Планирала съм за следващите месеци много разнообразни и достъпни рецепти без глутен и млечни продукти, както и статии в помощ на всички, на които им се налага да се хранят без глутен и/или млечни продукти.

P.S. Снимките използвани в статия са заснети с мобилен телефон при неподходящо осветление и без специален стайлинг.

Още рецепти

Вълшебни ябълкови понички

Станка Стоянова

Атрактивни идеи с плодове и зеленчуци

Станка Стоянова

Крутони

Tanya

Оставете коментар

*С попълването на тази форма, Вие се съгласявате Вашите лични данни да бъдат съхранявани и управлявани от този сайт.

Сайтът използва "бисквитки", за да Ви предостави по-добро потребителско изживяване. ОК Научете повече