Споделено: Как се храня в момента

Как се храня?Нещо като увод или защо пиша това

Започвам с уточнението, че тази статия няма за цял да ви убеждава в нещо или да налага мнение.  Тази статия не бива да се разглежда и счита за препоръка да се храните по начина, по който съм избрала да се храня аз. Всеки е различен и уникален. Всеки трябва сам за себе си да открие кое е полезно за него и кое не. Целта на тази статия е само да задоволи вашето любопитство и да отговори на някои въпроси, свързани с рецептите, които споделям и защо го правя.

В живота нищо не е статично. Всичко се променя и в това е неговото очарование. Понякога с бавни, понякога с бързи темпове, всичко около нас и ние самите се променяме. Не само визуално, но и ментално – на ниво вярвания, разбирания, осъзнаване на себе си и заобикалящия ни свят. Храненето също е част от този процес. Неизменна и взаимосвързана.

През последните седмици няколко пъти чух въпроса “Как се храниш сега? Какво ядеш?”. Ако следите Instagram профила ми, както и фейсбук групата ми KnowHowToCook – готвим заедно вкусна и полезна храна, вероятно сте виждали и снимки на чиниите ми за закуска, обяд и вечеря. Блогът и страницата ми Аз готвя… една кулинарна авантюра са запазени за снимки на готови ястия, с рецепти към тях, а не на комбинацията от ястия, които попадат ежедневно в чинията ми. Това ме провокира да напиша няколко абзаца по темата.

Сигурно сте чели личната ми история, където споделям какво ме провокира да променя начина си на хранене. В нея разказвам как започна интереса ми към здравословното хранене, диагнозатата Хашимото и пътят, който изминах, за да постигна баланс и да укротя бушуващия автоимунен процес. От последната голяма крачка, елиминационната диета, изминаха 2 години. През тези две години, но най-вече през последните месеци настъпиха някои малки промени. Промени, които са съвсем естествени и продиктувани най-вече от сигналите, които подава тялото ми. Но не само. Както казах нищо в природата не е статично, всичко се променя. Време е за равносметка, къде съм сега.

За крайностите или може ли здравословното да бъде нездравословно

Аз съм кулинарен блогър, макар тази дума никак да не ми е по вкуса. Почитател съм на сезонното локално хранене и се опитвам да го популяризирам, защото то е в основата на здравословното хранене. Как разбирам здравословното хранене, вижте тук. Разказвам истории и споделям рецепти за вкусната и полезна храна. Храна, която готвя и присъства ежедневно на трапезата ни.

В 90% от времето съм стриктна по отношение на храната, която купувам, готвя и консумирам.- без млечни продукти, без варива и още редица продукти. Искам обаче да обърна внимание на онези 10%.

Макар да съм болен перфекционист по отношение на някои неща в живота си, същият този живот ме научи, че при храненето не всичко е перфектно и не може да бъде. Нещата никога не са само черни или бели, а имат нюанси. Понякога се налага да правим и привидно лоши избори.

Какво ям навън?

Кои са онези 10%? Това са онези моменти, когато съм на гости на приятел, излизам на заведение, отивам на почивка или просто тялото ми казва искам да опитам това ризото, пържола (която не знам как е приготвена), тези пържени картофи или този шоколад със захар. Тогава нещата се променят.

Това не са извинения, за да започна необуздано и неограничено да нападам всяка храна, която не консумирам в ежедневието си. Това са моменти, които неминуемо се случват в живота на всеки. Нямам мръсни или зареждащи дни, защото нямам нужда от такива. Вярвам, че ако в 90% от времето се храня по начин, който ме кара да се чувствам добре, онези 10%, които се случват толкова рядко в ежедневието ми, няма да ме върнат километри назад.

За да контролирам заболяването си, е важно да се придържам към определен хранителен режим и да се съобразявам каква храна слагам в устата си, но винаги има изключения. Контролът е в моите ръце и когато тези изключения са наистина такива, тогава дяволът не е чак толкова черен. Моментът, в който се научих да не изпадам в крайности по отношението на храненето, беше важен в моя живот.

Когато започнем да променяме начина си на хранене, често се случва да изпаднем в крайност. Причините за това могат да са много и най-различни. Не сме уверени, че това е правилни начин за нас. Притесняваме се, че ако леко кривнем в страни няма да постигнем резултатите, които са постигнали другите. Сложили сме си етикет, като сме заявили гласно пред всички, че се храним по определен начин и леко кривване от пътя, би ни “злепоставило” пред близките ни хора. И още, и още.

Всяка крайност може да бъде пагубна и безкрайно ограничаваща. Крайностите не винаги са здравословни. Вече съм била там. В онази ограничаваща крайност, която изцежда тялото ти, съзнанието ти. Която те кара да стискаш зъби и да се преструваш. Емоционалният товар, на която, те смазва. Променя те и те превръща в друг човек. За щастие бързо успях да се отскубна сама от нея, но първата ми здравословна година (може би и малко повече), някъде в далечната вече 2013,  беше именно такава. Крайна и ограничаваща. Виновна и смазваща. 3-те месеца елиминационна диета също бяха доста крайни, но тогава си наясно, че го правиш за определен период от време, за да дадеш рестарт на тялото си и да можеш по-ясно да различаваш сигналите му. Невъзможно е да останеш там завинаги.

Вярвам, че ако животът ми не е пряко застрашен от онази хапка, която толкова ме изкушава, мога да си я позволя. Вярвам, че ако онази хапка няма да ме върне в изходна позиция, обратно там, от където съм тръгнала, мога да си я позволя. И й се наслаждавам, така както се наслаждавам на хубавите неща в живота. Без онази разрушителна и разяждаща вина.

Залепеният етикет боли и отчуждава. Изпитвали ли сте поне веднъж в живота си онова чувство, което те разяжда отвътре, когато тялото ти неистово копнее да изяде онзи бонбон или парче картоф, но ти с цялото си същество се опитваш да заглушиш неговия глас, да го накараш да замълчи? И тялото замълчава. Веднъж, и после още веднъж. До кога? Това не е решение на проблема, а замитане под килима.  Докато там не се образува голяма купчина от скрити желания, която в един момент бива разкрита. С времето нещата стават все по-тежки и все по-трудни. Затова е важно винаги да търсим баланса.

Хранене навън - в заведение

Дори и навън, винаги има ястия, които са подходящи и са подходящи или могат лесно да бъдат направени такива. Ако случайно е менюто има такива, винаги избирам най-малкото зло. На горната снимка виждате част от храната, която консумирах миналата година, когато бяхме в Москва. Често си купувахме продукти и си приготвяхме храна сами, но дори и в заведение винаги имаше чудесен избор.

За етикетите и модата в храненето

В момента съм скъсала с всички етикети по отношение на храненето. Не мога и не искам да определям себе си и начина си на хранене като палео, АИП, ВМ-НВХ или нещо подобно, защото всеки такъв етикет поставя началото на една крайност. Единственият, който съм оставила е без глутен. До кога? Докато усещам, че това е правилно за мен и научните изследванията в тази област го подкрепят. В момента се храня персонализирано, съобразно нуждите и усещанията на тялото ми. Дали това е грешно или правилно само времето ще покаже. Без етикети, без претенции и без скришно похапване в ъгъла.

Уважавам избора на всеки и съм толерантна към всеки. Без значение дали неговият начин на хранене съвпада с моя или не. Моментът, в който престанах да надничам в чуждата чиния и да осъждам храната сервирана там беше изключително освобождаващ. Всеки прави своя избор, има това право и никой не може да му го отнеме.

Как се храня в момента

Какво се случи? Разках моята история само няколко месеца след елиминационната диета, която предприех през 2016, за да обърна хода на моето Хашимото и да го укротя. Е, успях. Към днешна дата си живеем мирно и тихо и някакси се спогаждаме. Антителата ми са в рамките на референтните стойности или малко над тях, а щитовидните ми хормони все още не са оптимални през цялата година. Имам още дълъг път да вървя, но вярвам, че посоката е правилна. След като коригирах храненето, една част от пъзела се подреди, но все още се опитвам да подредя правилно онези части, свързани с отработването на стреса. Без тях просто няма как да се завърши цялостната картина.

При мен стресът, заедно с храната, е ключов фактор за моментното ми състояние. Неотработеният стрес разбърква хормоналния ми баланс (и не само моя) и е способен да ме докара до тежки емоционални сривове. Вече го е правил. Макар отдавна да водя война с него, все още трудно печеля битките. Напоследък обаче все по-успешно. Една от тези спечелени битки е скъсването с крайностите по отношение на храненето. Да, за да подкрепим тялото си в борбата със стреса също е важно да се придържаме към определен начин на хранене, да избягваме някои храни, но крайното, болезнено ограничение не помага в тази борба. Дори напротив, може и да ни саботира. Уча се да си почивам повече, да казвам “не”, да прекарвам повече време навън, да спя повече и да се храня редовно. Да, макар да се храня с добра храна, улисана в ангажименти и задачи, имаше период, в който често ми се случваше да пропускам хранене, а това не ми се отразява добре. Различните фастове не са за мен, макар за мнозина да имат своите ползи.

Връщам се на основния въпрос “Какви храни консумирам в момента?”. Най-общо казано, 2 години по-късно, успях да върна някои от изключените храни обратно в менюто си. Има и такива, които върнах, но след това отново изключих, защото видях, че ми създават проблеми. На по-късен етап може би отново ще се опитам да ги въведа. Както казах, всичко се променя. Нищо не е статично.

Какво ям за обяд и вечеря

 

Месо

Месото не е излизало от менюто ми. През 2013, за няколко месеца, силно бях ограничила консумацията му, но тялото ми имаше нужда от него и бързо го върнах в менюто си. В момента хапвам почти всеки ден. Най-често свинско или телешко. Под формата на пържоли, кюфтета на фурна, домашни наденици и много рядко колбаси, домашноприготвени или купени, но само с проверен състав и произход. Макар и малцина, вече има такива производители.

Агнешко месо ям 2-3 пъти годишно, през пролетта. Едва преди 2 години започнах да консумирам такова и го харесвам само, ако е приготвено по определен начин. Пилешко месо ям не по-често от веднъж месечно, ако съм се снабдила с качествено пилешко месо. През останалото време кокошките на баба са чудесен вариант, най-често под формата на супа. Но и те присъстват в менюто ми 1-2 пъти месечно.

Органи хапвам много рядко, обикновено през зимния сезон. От ограните консумирам черен дроб на пастет или печен с месо и лук, както и сърца. Не са ми сред любимите продукти. Сравнително скоро се научих да ги ям и открих начини, по които да са ми вкусни, но ги използвам за разнообразяване на храненето.

Риба и морски продукти

Риба хапвам веднъж седмично. Рядко повече. Причината не е, че нямам желание или не обичам риба. Проблемът е, че трудно успявам да си набява хубава прясна риба. По-голямата част от рибата, която се предлага е отглеждана в развъдници. Застоява по витрини и борси и това, често е причина да се откажа от покупка. Дива риба почти не се предлага или ако се предлага, това обикновено са видове, които изискват пържене и не са подходящи за печене.

Морски продукти – миди, калмари, октопод ям само навън. У дома никой друг не ги харесва, затова не ги приготвям.

Зеленчуци - всеки ден, на всяко хранене

Зеленчуци

Обожавам зеленчуци и ги ям с огромно удоволствие и в цялото им разнообразие. Предпочитам сезонни и локално отглеждани такива (за справка – сезонния календар), но не пренебрегвам авокадото и сладките картофи. През пролетта менюто ми е богато зеленолистни зеленчуци, през лятото – домати, краставици и чушки хапвам ежедневно, през есента се радвам на броколи и карфиол в големи количества, а зимата – на многообразието от кореноплодни зеленчуци. Без огромна порция сезонна салата не сядам да се храня. Разнообразието от готвени зеленчуци, които да правят компания на пържолата ми, също е задължително.

Обикновени картофи също хапвам, но умерено. Веднъж, понякога два пъти в седмицата, без да прекалявам с количествата. Към настоящия момент не броя въглехидрати (правила съм го преди 7-8 години). Нямам здравословни проблеми, които да предполагат да го правя и да налагат да прекратя консумацията на картофи. А както казах, не искам да се фанатизирам, защото знам колко е изцеждащо. Консумирам ги най-често печени или варени. Пържените е ясно – те са нездравословно изключение, което си позволявам най-често като отида на гости на мама.

Плодове

За плодовете важи същото като за зеленчуците. Наблягам основно на сезонни плодове. Не си падам по екзотичните плодове като манго, ананас, папая и т.н., но не отказвам банани и цитруси.  Почти няма ден, в който не ям плодове. Обикновено ги консумирам в следобедните часове, като добавям към тях ядки, тахан или нещо подобно. Рядко пия фреш – може би веднъж-два пъти годишно, ако съм навън и нещо много ми грабне вниманието. Същото важи и за смутита – голяма рядкост са при мен.

Закуска - преди и сега

Яйца

След края на тримесечната елиминационна диета, първата храна, която върнах в менюто си бяха яйцата. Толкова много ми липсваха. Закуските без тях са трудни, но не и невъзможни. (Скоро подготвям публикация по темата. Ако ви е интересно, следете тук или в социалните мрежи). Захраних ги бавно и внимателно. Наистина. След няколко месеца обаче постепенно се възобнови един кожен проблем на гърба ми, с който през онези три месеца бях успяла да се преборя. Търпях го отново повече от година. Е, преди месец търпението ми се изчерпа и отново изключих яйцата, но не само. Имах и друг заподозрян – какаото. Да се върна обаче на яйцата. Сега отново съм в процес на захранване с тях. Въпреки че предният път го направих изключително бавно и внимателно, сега съм решена да го направя още по-бавно.

Миналата седмица хапнах само жълтък. Все пак се захранвам. Резултатите не бяха обнадеждаващи. Така че към момента продължават да са аут за неопределено време. Докато яйцата присъстваха в менюто ми, обикновено закуската ми беше 1-2 яйца в различна форма.

Какао и шоколад

Обожавам шоколад. Аз съм от хората, които наричат шокохолици и съм способна да изям цял шоколад наведнъж. Разбира се, след това ще ми стане лошо. В момента обаче какаото и шоколадът са извън борда за неопределен период от време. Те, заедно с яйцата са сред основните заподозрени за кожния ми проблем. След спирането им, само за месец, кожата на гърба ми се изчисти. Сега остава да разбера кой е виновникът. Към настоящият момент не употребявам никакви какаови продукти – какао, какаово масло, шоколад.

Десерти без вина

Млечни продукти

Точно преди година, след едногодишно въздържание от консумация на млечни продукти (нямах и потребност да го правя), взех решение да опитам да върна някои млечни продукти в менюто си. Предстоеше ми двуседмично пътуване в чужбина и не исках да рискувам прекалено. Тогава върнах кравето масло,което и в момента използвам ежедневно – най-често за готвене. Успях отново да включа успешно добре узрелия кашкавал и пармезана. Въпреки всичко, по време на пътуването избягвах прекалената консумация на млечни продукти и се хранех както обикновено – без тях, с 1-2 изключения за целия престой. След завръщането ни отново спрях да ги консумирам. Не изпитвах нужда да са в менюто ми.

В дните около новогодишните празници реших да се насладя на домашния катък на мама, който тя приготвя от цедено кисело мляко, сирене, масло и чесън. Няколко пъти ядох от него, в не големи количеста, но след това няколко дни се разхождах с подут корем. Изводът, който направих за себе си – честата консумация на млечни продукти не ми понася.

В момента си позволявам малко кисело мляко, заквасена сметана веднъж-два пъти в месеца, дори и по-рядко. Най-вече, ако изпитам голямо влечение към тях. Използвам ги за разнообразяване на менюто и подбирам качествени такива, най-често фермерски. Пармезан и кашкавал – изключително рядко – 2-3 пъти в годината. Например ако е в комбинация със салата, когато се налага да хапвам навън и преценя, че без него салатата ще загуби своя характер.

Ядки и семена

Ядките върнах в менюто си скоро след елиминационната диета. Хапвам ги 2-3 пъти седмично. Често ги използвам като междинна закуска. Чудесни са за целта. Понякога сурови, понякога печени. Зависи къде и как ще сме свари ситуацията. Консумирам предимно български ядки – орехи, бадеми, лешници. Предпочитам да купувам с черупка, да ги счукам у дома. Съхранявам ги в хладилник, за да не гранясат. Кашу, шам фъстък и бразилски орехи хапвам рядко. Кашу използвам понякога за десерти, а шам фъстък и бразилски орехи си взимам, ако много ми се прияде.

Семена също ям рядко, защото просто не се сещам за тях. Най-често ям слънчогледови или тиквени семена. Сусам – обикновено консумирам под формата на тахан. Дори той не е нещо, което всеки ден присъства в менюто ми. По-скоро го използвам няколко пъти месечно.

Варива

Избягвах варивата 4-5 месеца след приключване на елиминационната диета. Първо въведох нахута. Той присъства най-често в менюто ми. Хапвам 2-3 пъти в месеца, най-често като хумус, като добавка към салата, а понякога и в брауни (сега и браунито остава на заден план, заради шоколада). Разбира се първо го накисвам за повече от денонощие и едва след това го варя. По-рядко купувам готов в консерва. Предпочитам сама да го обработя.

Леща консумирам доста по-рядко, обикновено веднъж месечно. С червената леща обикновено приготвям някаква супа (крем супа от червена леща и печени чушки, супа от червена леща и домати), а кафявата българска леща най-често я сварявам, смилам и правя на пастет.

С боба е друго положението. Създава ми стомашни проблеми и киселини, затова го ям го изключително рядко. Най-често си позволявам малко количество за Бъдни вечер, защото уважавам и спазвам традициите.

Спазвам ли хранителен режим?

Безглутенови зърнени храни

Това е една богата категория храни, която дълго не се осмелявах да върна в менюто си. Не се осмелявах, защото много изследвания сочат, че зърнените храни могат да бъдат кросреактивни на глутена. В превод, организмът може да реагира на тях, като на глутен. Все пак се реших да го направя, за да видя моят организъм как се справя с тях.

Първо върнах кафявия ориз, през миналата зима. Най-често го използвам в зеленчукови ястия. Например пълнени тиквички или постни зелеви сарми. Ям го рядко, обикновено веднъж на няколко месеца. Най-често за разнообразие. Други зърнени храни почти не консумирам или се случва инцидентно. Рядко използвам брашно от безглутенови зърнени култури. Дори не се сещам за последния път, в който използвах такова. Обикновено приготвям печива с кокосово брашно (което не е зърнена култура) или добавям малко нишесте от тапиока.

Зърнени храни с глутен

Към настоящия момент не възнамерявам да връщам храни със съдържание на глутен в менюто си. Не изпитвам такава потребност. Хляб, кексове и баници не ми липсват. Понякога, когато ми се хапва сандвич, си взимам няколко филии безглутенов хляб с квас, от пекарната на приятел. За останалите неща си търся подходящи заместители, но обикновено ми се случва много рядко да изпадна в подобна ситуация, защото нямам влечение към подобни храни.

Мазнини

От мазнините използвам студено пресован зехтин, кокосово масло, свинска мас и краве масло. Зехтинът най-често използвам за салата, за различни зеленчукови пастети, както и за някои ястия, на които не им подхожда животинска мазнина. Свинска мас използвам за готвене на някои ястия с месо. Краве масло използвам за супи, за яйца, за палачинки, за печено пиле, а понякога го ям и просто намазано върху парче печено филе. Шарлан използвам изключително рядко. Когато пека свинско месо, никога не добавям мазнина. Избирам парчета месо с повече мазнина, така се готвят в собствената си мазнина. За авокадото вече споменах, че обичам да си хапвам. У дома не държа и не използвам слънчогледово олио, но когато се храня навън съм наясно, че присъства в храната ми. Не винаги е възможно да избягам от него.

Сезонни плодове - естествена сладост от природата

 

Подсладители

Придържам се към добре познатите подсладители. Внимавам с използването и консумацията им. За подслаждане използвам мед, сушени плодове, фурми, меласа (за маринати). Случва се да хапна нещо, което съдържа захар (бяла и/или кафява), ако съм навън и нямам по-добър избор, но е рядко и не му отдавам съществено значение, защото дозата прави отровата. Освен това в съвременния свят е трудно да избягаш от захарта. Понякога дори я предпочитам пред екзотични подсладители, за които все още няма много информация как точно въздействат на тялото ни, и глюкозо-фруктозния сироп. Не използвам агаве, кленов сироп, стевия, еритрол, ксилитол и фруктоза. За момента не виждам смисъл да ги въвеждам в храненето си.

Рядко ям и приготвям десерти. Това май е видно и по рецептите в блога. Десерти приготвям най-често заради детето, когато очакваме гости, предстои празник у дома или имам вдъхновение за някое сладко изкушение.

Вместо финал

Вярвам, че храната е това, което ни дава или отнема енергията. Качеството на храната, която приемаме е от изключително значение за нашето здраве, но не е единствения фактор. Храната е само част от пъзела. За да го подредим изцяло е нужно да обърнем внимание и на стреса, съня, физическата си активност, токсичността на заобикалящата ни среда (вредните химикали, които се съдържат в почистващите препарати и не само).

Вярвам, че всеки от нас трябва да се храни с това, което е най-добро за неговото тяло. Ние сме различни. Всеки един от нас е уникален. Уникални са и нуждите на нашето тяло. Слушайте тялото си. Не пренебрегвайте сигналите му. Давайте му най-доброто за него – хубава и качествена сезонна храна, почивка, разходка сред природата, повече време прекарано с близките и то ще ви се отблагодари.

 

 

Още рецепти

Атрактивни идеи с плодове и зеленчуци

Станка Стоянова

Как да избираме и съхраняваме грах

Станка Стоянова

Десетминутен чийзкейк

Tanya

Оставете коментар

twenty − three =

*С попълването на тази форма, Вие се съгласявате Вашите лични данни да бъдат съхранявани и управлявани от този сайт.

Сайтът използва "бисквитки", за да ви предостави по-добро потребителско изживяване, персонализиране на съдържанието и анализ на посещаемостта. ОК Научи повече