Като един виден кулинарен експериментатор съм отворена към различни зеленчуци и с радост и ентусиазъм опитвам нови и непознати за мен храни, докато за много хора новото е табу. Повечето хора са склонни да се придържат към един точно определен вид салата поради простата причина, че е единствената, която им е позната.
Само преди няколко години най-екзотичната „салата“, която се срещаше на българския пазар беше салата айсберг. Учудващо бързо стана доста модерна и влезе в много менюта, макар на мен да ми е малко безвкусна. Определено я избягвам, защото основно се предлага вносна такава, която доста дълго е пътувала, за да достигне до трапезата ни, но това е тема на друг разговор.
Вече обаче се радваме на изключително разнообразие от зелени салати, които се различават не само по форма, размер и цвят на листата, но и по вкус. Можем да ги открием както на пазарите, така и в големите вериги за хранителни стоки.
Без да съм специалист агроном, искам да ви запозная с някои от най-често срещаните видове зелени салати, които може да откриете на пазара, а защо не и да засадите в домашната си градина. Вярвам, че тази информация ще ви бъде много полезна и ще разшири кулинарния ви хоризонт. Предварително се извинявам, ако съм допуснала неточности в наименованията и терминологията.
Видове зелени салати
От ботаническа гледна точка растението Lactuca sativa включва няколко основни вида, които се различават помежду си по формата на листата и розетка, по вкуса и характеристиките на листата. Всеки от тези видове обединява десетки сортове зелени салати, които имат сходни вкусови и физически характеристики.
Почти всички салати, с изключение на айсберга, имат както червени, така и зелени сортове. Листата им варират от много нежни до много свежи и хрупкави.
Основните групи салати може да бъдат обобщени по следния начин:
- листни салати, които не оформят глава, наричани още салати тип Батавия
- главести салати с меки листа
- главести салати с хрупкави листа, тип Айсберг
- салати тип маруля
Пътеводител в света на салатите, които ще открием на пазара
В следващите редове ще ви представя основните групи салати и някои техни представители, които са по-често срещани.
Салати тип маруля
Маруля
Марулята е позната по нашите земи отдавна и е предпочитан пролетен зеленчук от мнозина. Традиционната великденска зелена салата се приготвя с именно с маруля. Спомням си, преди години, в градината отглеждахме само маруля. Едва през последните години тя беше изместена от други сортове. Съществуват сведения, че марулята е култивирана преди хиляди години и е един от първите салатни зеленчуци, които са консумирали древните римляни.
Листата на марулята са дълги и изправени, по-тесни в основата и по-перести към върха. Оформят стегната и изправена глава. Листата са зелени, твърди и леко хрупкави, а на някои сортове и леко горчиви. Съществуват различни сортове маруля, които се различават както по интензитета на цвета на листата и крехкостта им, така и сезона на отглеждане.
Листни салати, които не оформят глава
Салата Дъбов лист
Тази салата дължи името си на нестандартната форма на листата си, които наподобяват именно дъбови листа. Среща се в две разновидности – със зелени и с тъмнолилави листа. Листата й са меки и нежни. Характеризират се с приятен вкус. Лилавата й разновидност е с едва доловим горчив вкус. Най-добре е да се комбинира с други видове салатени листа за контраст на вкусове, текстури и цветове.
Лоло Россо
Салата Лоло Россо сигурно отдавна е привлякла вниманието ви със своите къдрави листа и интересно оцветяване. Може да я срещнете и под наименованието червена маруля. В основата, листата й са бледо зелени, а в краищата са с наситен червеникаво-кафяв цвят. Листата й са нежни и леко хрупкави, а вкусът е сладък, с леко горчиви и ядкови нотки. Салата Лоло Россо е малка до средна по размер. Розетката й достига до около 15-20 см в диаметър. Отглежда се целогодишно.
Лоло Россо е изключително подходяща за салатени миксове. Къдравите й листа увеличават обема на салатата и добре „улавят“ и задържат дресинга. Листата могат да се използват и като добавка към сандвичи, за гарнитура или легло за печено месо. Съчетава се добре с репички, моркови, чери домати, магданоз, семена нар, слънчогледови семена, чесън, лук, фенел, птиче месо, зехтин, балсамов оцет.
Лоло Биондо
Салата Лоло Биондо е може би най-разпространена, но малцина знаят името й. Обикновено се среща просто под наименованието зелена салата. Тя е разновидност на Лоло Россо. Двете салати се различават единствено по цвета на листата, които при Лоло Биондо са изцяло зелени. Те са много крехки и нежни, с къдрави крайща.
Обикновено се комбинира с други зеленчуци, защото както вече споменах добавя вкус, обем и текстура към салатата и задържа дресинга. Може да я използвате и като обвивка за приготвяне на различни сандвичи. Сложете листо, подредете върху него различни зеленчуци, варива или месни продукти, добавете сос и завийте на руло.
Салата Джентелина
Тази салата е известна у нас под името къдрава салата и един от сортове, който ще откриеш на повечето сергии на пазара. Има спорове за произхода на този сорт, но е познат на хората от древни времена. Салата Джентелина е устойчива на променливи температури и се отглежда почти целогодишно. На външен вид много наподобява сорт Лоло Биондо, но при по-внимателно вглеждане ще забележите различията между двете основно в къдравите краища на листата. Розетката й е голяма и е добре разлистена. Листата са много накъдрени и с тъмнозелен цвят. Те са крехки, леко хрупкави и сочни с много приятен сладък вкус.
Използва се основно за приготвяне на различни салати, но също така е подходяща за гарниране и декориране на различни предястия. Този сорт салата е подходящ и за термична обработка. Не се изненадвайте, ако попаднете на рецепти за пюре или ризото.
Главести салати с меки листа
Салата Майски цар / Маслена глава
Тази тип салата ще познаете по по-сплесканата форма на розетката й и листата, които са завити и оформят хлабави полуглави в средата. Съществуват множество сортове от този тип салата. Това, което трябва да знаете за нея е, че листата са зелени (цветът може да варира в зависимост от сорта), много меки, нежни и крехки, а вкусът е сладък. Това е една от любимите ми салати.
Подходяща е да се използва за салати както самостоятелно, така и в комбинация с други зеленчуци, а също така и за сандвичи. Идеална алтернатива на традиционните питки за дюнери и рол-сандвичи.
Избор и съхранение на зелени салати
Когато избирате зелена салата (използвам го като общо наименование за всички видове салати), избирай такива, чиито листа изглеждат свежи и видимо няма изсъхнали краища и/или пожълтели и загнили листа.
Зелените салати могат да се съхраняват в хладилник за 2-3 дни, но задължително в плик и в отделението за зеленчуци. Препоръчително е да увиете салатата първо в лист кухненска хартия и едва след това да я поставите в найлоновия плик. Може да измиете салатените листа преди да ги приберете в хладилника, но задължително трябва да ги подсушите много добре, за да не загният.
Подготовка на зелените салати
Листата на зелените салати трябва да бъдат измити много внимателно и старателно преди да бъдат използвани. За целта отделете листата от стъблото на салатата и ги измийте едно по едно под течаща вода. След това отцедете водата от листата, като използвате центрофуга за зеленчуци. Ако не разполагате с такъв уред, може да си направите такъв от подръчни материали.
Вземете една найлонова торбичка с дръжки. Сложете на дъното й памучна хавлиена кърпа и след това поставете салатените листа вътре. Завъртете торбичката енергично във въздуха няколко пъти, а после извадете листата.
Добре подсушените листа на зелените салати задържат по-добре дресинга, отколкото неподсушените. Водата, която е останала по листата след тяхното измиване ще разреди дресинга и ще отнеме от вкуса на салатата. Затова следващият път отделете няколко минути и подсушете салатените листа преди да пристъпите към приготвянето на салатата.
Крехките салатни листа е най-добре да се късат с ръце на късове, вместо да се режат с нож, за да не се намачкат. По-твърдите листа, като тези на марулята и айсберга е добре да се режат с остър нож.
Овкусявайте зелените салати непосредствено преди поднасяне. Ако ги овкусите прекалено рано, те ще изгубят своя обем и апетитен цвят.
