За бабите с любов и благодарност
Затварям очи… потапям се в спомени. Обгръщат ме, връхлитат ме един след друг… Връщам се в детството, онова безгрижно време, когато играех до тъмно на улицата, без страх… Когато не исках да ходя на село, защото в детския ми мозък това беше асоциация на загубено време, което мога да прекарам по друг начин… Когато познавах само кухнята на баба – нейната яхния, нейните пържени мекици, нейната баница, нейните сарми…
Леле, колко вкусно беше всичко… Вкус, който никога не се забравя. Вкус, който ти сгрява душата, който те кара да усещаш любовта и добротата с всяка клетка на тялото си… Вкус, който те оставя безмълвен. Вкусът на бабините манджи е неповторим. Сигурна съм, че всеки ще го потвърди.
Сигурна съм, че неведнъж сте си задавали въпроса каква е магическата тайна подправка, която баба слага, за да е всичко е толкова вкусно? Сигурна съм, че неведнъж сте опитвали да приготвите нещо като баба и то никога, ама никога не се получава точно като нейното. Близо е, ама не е същото, нали?
Баба не използва тайни, магически подправки, докарани от далечен край на света. Баба готви само с местни, сезонни продукти, които тя и дядо са отгледали съвсем сами с много пот, много труд, грижа и любов. Баба не използва готварски техники, чието име не може да произнесе. Баба не плейтва (ама как я обичам тази дума) ястия достойни за ресторант поне с една звезда Мишлен. Баба готви комфортна храна. Баба готви на око, каквото има и колкото има. Баба не използва мерки и теглилки. Бабината манджа винаги, ама винаги й се получава, защото баба готви от сърце, влага цялата си душа и любов..
Всеки от нас има или е имал една такава баба. Всеки от нас (ако е жена, разбира се) след 20-30 години ще се превърне в такава баба. Пожелавам си (ви) го и вярвам, че ще се случи.
Бабите носят мъдростта събрана от миналите поколения. Бабите знаят как да обичат и как да готвят. Бабите са безценни, но понякога го разбираме след като ги загубим. Не можем да върнем времето назад, остават само спомени. Спомени, които колкото топлят, толкова и болят, когато знаем, че може никога да не усетим това чувство, никога да не усетим със сетивата си онзи вкус.
Бъдни вечер като на баба
Тази Бъдни вечер искам да си спомним за тези баби, които знаят как да готвят и за чиито манджи все още си спомняме с умиление. На Бъдни вечер искам да се върнем назад в годините. Да седнем всички заедно на трапезата и да сложим на нея нечетен брой постни ястия, както е било едно време. Както е правила баба. Да преживеем отново, заедно с нашите семейства, насладата от семплата храна, приготвена с местни продукти, приготвена без претенции и гръмки имена. Приготвена с любов и грижа за ближния. Приготвена така, както би я сготвила баба, но от всеки от нас.
Заедно със „Семка“ се събрахме в общ проект, с който искаме да ви припомним за нашите (вашите) баби и онова, което са ни завещали. Проект, който решихме да наречем просто „Бъдни вечер на баба“ и за който ни вдъхновиха именно нашите баби и спомена за техните вкусни манджи, с които сме отгледани. От мен изпитани рецепти, с точни количества и подробно описание на всяка стъпка, за да имате перфектното ястие на финала, но с вкус все едно го е готвила баба, а от „Семка“ пълна кошница с чисти фермерски продукти, отгледани с грижа и любов, както на баба, с които да сготвите рецептите и да посрещнете празника.
Пълнени сушени чушки с боб
Зелеви сарми с кафяв ориз и сушени гъби
Пълнена тиква със сушени плодове и орехи
Споделени и вкусни празници! Бъдете здрави, щастливи и се усмихвайте!
