За бабите с любов и благодарност Затварям очи… потапям се в спомени. Обгръщат ме, връхлитат ме един след друг… Връщам се в детството, онова безгрижно време, когато играех до тъмно на улицата, без страх… Когато не исках да ходя на село, защото в детския ми мозък това беше асоциация на загубено време, което мога да прекарам по друг начин… Когато […]