Раждането на една рецепта в 7 стъпки
„Добре де, как ги измисляш и как се справяш с всичко?“ Много често чувам този въпрос. Сигурна съм, че и вие сте искали да ме питате, поне веднъж. Нали? Най-накрая реших да отговоря писмено тук, след като стотици пъти преди това съм обяснявала устно какво се крие зад няколкото абзаца текст и красиви снимки, които виждате в блога.
Днес ще ви потопя в процеса на случване на една рецепта. От момента на нейното раждане, до момента, в който стоите пред екрана на своя лаптоп или мобилно устройство и четете необходимите продукти и инструкции за нейното приготвяне. Процес, който отнема часове, а много често няколко дни. Процес, който остава дълбоко скрит и поради това се създава измамно впечатление, че е сравнително бърз и лесен.
Мяташ нещо на бързо в тигана, щравкаш една-две снимки, пишеш два реда текст и готово. Каквото такова. В началото, когато се впуснах в това приключение наречено кулинарен блог преди вече почти 8 години (виж моята история), имах същата илюзорна представа. Много скоро се убедих, че реалността е съвсем друга. Поддържане на блог е работа като всяка друга, често дори по-изискваща. Нужни са много време, отдаденост, страст, постоянство и истинска любов, към това което правиш. Зад всяка публикация са скрити десетки часове труд, инвестиране на време в обучения с цел надграждане на знания и умения.
Целта на тази статия не е да се оплаквам и да казвам колко ми е тежко, защото ми е приятно да правя това, което правя. Просто искам да покажа другата страна и онова, което остава скрито от чужди погледи.
Стъпка 1: Раждането на една идея
Зад всяка рецепта стои конкретна идея. Понякога е спонтанна, понякога добре обмислена и дълго търсена. Рецептите се раждат сами. Прости или сложни, странни или не… Всяка рецепта има своя история. Всяка рецепта е отгледана с любов в съзнанието и мислите ми, а по-късно чрез ръцете ми всички продукти намират своето превъплъщение.
Понякога идеята се завърта покрай един продукт… Понякога в основата е копнежът ми за определен вкус, текстура, аромат… Понякога просто смесвам продуктите, които са налични в хладилника. Понякога пресъздавам любим вкус, който съм запазила в спомените си от детството. Всеки път е различно, но и магично.
Не съм професионален готвач, не съм кулинарен гений, не мечтая за звезди Мишлен, нямам претенции, че съм надарена с велик талант, но обичам да се изразявам чрез храна. Обичам да готвя, да доставям наслада, да радвам и предизвиквам околните и мисля, че ми се получава. Всяка рецепта е олицетворение на душата ми, на същността ми и моят начин да уловя вкуса на природата.
Да видиш мислите си материализирани… магично е. Това е също като да видиш мечтата си сбъдната. Убеждава те, че можеш да постигнеш всичко, ако го поискаш достатъчно силно и насочиш мислите си в тази посока. Изпитвали сте това чувство, нали?
Стъпка 2: Идеята се превръща в реално ястие
Щом се роди идеята, идва моментът тя да се материализира. Понякога двете неща се случват едновременно, а понякога ги делят дни, дори седмици. Моментът, в който влизам в кухнята и започвам да смесвам продукти и подправки – моментът на истината.
След това настъпва онзи специален миг, в който поднасям първата хапка към устата си. После още една и още една… Моментът, в който разбираш дали идеята си е заслужавала и се нуждае от няколко допълнителни финални щрихи, за да придобие завършен вид и да бъде представена, или просто махваш с ръка и продължаваш напред. Провалите са неделима част от процеса. Никой не е застрахован от тях. Всеки неуспех е крачка напред, нова опитност и знание.
Тествам всяка рецепта поне два пъти (в зависимост от нейната сложност), а понякога и повече пъти, преди да взема решение дали заслужава да види „бял свят“. За да бъде споделена, всяка рецепта се нуждае от своя визитна картичка с красиви снимки.
Стъпка 3: Да покажеш храната в най-добрата й светлина
Най-любимата ми част. Да представиш храната по най-апетитния възможен, но едновременно с това напълно реалистичен начин. За мен е важно това, което виждате на снимката, да отговаря на това, което ще постигнете у дома, когато приготвите рецептата.
Отделям много време за създаването на красиви снимки. За мен това е важна част от процеса и за да публикувам една рецепта, трябва да съм удовлетворена от снимките, които я илюстрират. Рядко правя компромиси. Зад всяка снимка стои значителен обем работа – избор на аксесоари, фонове, чинии и прочие, подреждане на добър кадър, игра със светлината… Всички това е предшествано от обучения, инвестиция в техника и богата колекция от аксесоари.
Как се влюбих в кулинарната фотография?
Запалих се по кулинарната фотография, след като стартирах блога. В началото си мислех, че да снимаш храна е лесно. Слагаш храната в чиния, взимаш апарата, щрак-щрак и готово. Много бързо се убедих, че истината е друга. Установих, че да снимаш храна е доста трудно. Има много тънкости и специфики, които се наложи да усвоявам в движение. Изисква много добро познаване на характера и свойствата на всяко ястие, на цветове и комбинации, начини на композиране и още и още.
Започнах да уча и да инвестирам в себе си и уменията си. Изгледах десетки видеа, изчетох стотици публикации от водещи кулинарни фотографи и стилисти, записах се на фотографски курс, както и на няколко практически обучения за работа с два от най-популярните софтуерни продукти за обработване на снимки. Използвах(м) всяка свободна минута, за да снимам, да упражнявам наученото и да опитвам нови неща.
Макар да имам завиден напредък (мое лично мнение), имам да извървя дълъг път и още много да уча, за да стигна там, където съм се запътила. Искам храната, която приготвям да ви говори, така както говори на мен. Да я видите през моите очи и да се насладите на нейната красота. Получава ли ми се?
Защо снимките са толкова важни и специални за мен?
Храната е изразно средство. Храната има свой език и умее да говори на всеки. Умее да изкушава, да провокира, но и да отблъсква. Красивите снимки на храна допълват всяка рецепта. Снимките ни карат да мечтаем и да копнеем. Чрез тях храната мигом оживява и сякаш проговаря. Проектира се в нашите мисли…
Стъпка 4: Да подчертаем предимствата и красотата на храната
Да подбереш само 3 или 4 снимки от десетките, които си направил, понякога е трудна задача и сериозно предизвикателство. С течение на времето си изградих начин на работа, който малко ме улеснява и облекчава, но все още изпитвам някои затруднения при избора на най-добрия кадър.
Всеки добър кадър има нужда от леки корекции. Представете си го като грим, който слагаме върху лицето си преди да излезем навън, за да подчертаем предимствата и красотата и ако може леко да прикрием несъвършенствата и недостатъците си. Точно това е за мен процеса на обработка на снимките. Лека корекция в контраста и осветеността на снимките и храната оживява сякаш стои точно пред теб в момента, а не я гледаш от екрана на своя монитор или смартфон.
Стъпка 5: Да облечеш всяка рецепта в история
От страни май не изглежда така, но от целия дълъг процес това е най-най-сложната част, поне за мен. Да излея душата си в думи. Красиво, увлекателно… Отнема ми часове. Понякога спирам… за дни. След това отново се връщам. Макар и рядко, има и такива статии, които буквално написвам за час.
Повечето са от онези първите. Плод на много усилия и редакции. Искам да бъдат полезни и пълни с информация без да са скучни и безобразно дълги. Все още търся баланса, своя стил на писане. Понякога се случва да допускам грешки (най-често от бързане и недоглеждане и поради факта, че съм човека оркестър), въпреки проверките и редакциите, за които се надявам да ме извините.
Стъпка 6: Сглобяване на пъзела
Предпоследната стъпка е събирането на всички части – рецепта, снимки, история така че да станат едно цяло. Това е като сглобяване на пъзел. Събираш всички парчета на едно място и ги подреждаш в правилната последователност. Последни детайли и щрихи, някои оптимизации, все пак живеем в дигитален свят, и всичко е готово.
Стъпка 7: Сподели със света
„Публикувай“! Финалната стъпка – крайният резултат. Резултат, в които са вложени десетки часове и частица от сърцето ми, от мислите ми и същността ми. Резултат, който е олицетворение на мен самата и посланието, което искам да отправя към света.
Моментът, в който моята едва прокрадваща се (в началото) в мислите ми идея, заживява свой собствен живот. Бива харесвана и споделяна или пък е тотално неразбрана, пренебрегната и бързо бива забравена.
Вместо финал
Много искам да се научим да ценим и уважаваме труда на другите. Моля, когато споделяте рецепти и статии от блога, това да става единствено и само след цитиране на източника с активен линк към използвания материал. По този начин изразявате вашето уважение към труда и времето, които някой е вложил, за да създаде нещо в полза за всички. В повечето случаи – напълно безвъзмездно.
Всички снимки в www.know-how-to-cook.com са заснети лично от мен (освен, ако не е указано друго) и са обект на авторско право. Използването им е възможно само след моето лично, писмено разрешение.