По пътя към една мечта

Share

Станка Стоянова - по пътя към една мечта

 

Днес няма да говоря за храна, а за смелостта на мечтите. За смелостта да последвам сърцето си, смелостта да не знам какво ме очаква, смелостта да избягам от “сигурността”, за да се впусна в преследване на една мечта. Мечта, която осмисля дните ми и ми дава онова усещане за полезност, към което всеки от нас се стреми.

Най-после събрах смелост да ви разкажа една много лична история. Моята история, но не онази, която вече най-вероятно сте прочели (ако сте я пропуснали – прочетете я), а друга, която вече 7 години върви паралелно с нея.

Помня датата, на която започнах блога – 2 май 2010 година. Помня я, все едно беше вчера. Прибрах се у дома след работа и седнах пред компютъра. За 10 минути избрах име и публикувах първата рецепта. Всичко започна на шега, за да се превърне в мечта, копнеж и смисъл.

Тогава работех като програмист. (Изненадах ли ви? Да, това е специалността ми.) В един момент обаче работата започна да ме задушава. Усещах, че не мога да дам повече. Опитвах, но не се получаваше. Мечтаех за друго, но ме беше страх да направя крачката. Ден след ден, месец след месец, продължавах да ходя на работа, защото заплатата, която получавах, беше добра. Парите бяха важни. Така е устроен светът, в който живеем. Стресът, сроковете… убиваха ме. Ставах и лягах с мисълта за работните задачи, които ме очакваха. Но заплатата… тя беше важна. Няколко пъти отлагах решение до сложа край. Все пак след дълга борба със себе си, събрах смелост и го направих. Направих го, когато имах реална алтернатива пред себе си и нов потенциален източник на доход, който обаче отново нямаше нищо общо с мечтата ми и това, което доставя най-голямо удоволствие на душата ми – храната и изкушаващо апетитните снимки.

Така, след края на майчинството, рязко смених посоката и поех по новия път. Пътят на собственик на спретнат магазин за детски дрехи, изработени с невероятна любов и внимание. Вложих сърцето и душата си в него. Пътят, не беше лек, но съм благодарна, че тръгнах по него. Научих много и се запознах с прекрасни хора. Благодарна съм, че ми подадоха ръка. Благодарна съм за тяхното приятелство и доверие. Благодарна съм за 4-те прекрасни години, в които бях част от семейството на Angel Baby. Благодарна съм, че преди броени дни те постигнаха най-големия си успех до сега и най-добро тепърва им предстои. Искрено се гордея с тях и се радвам безумно! Деси и Митко, научих много от вас и вярвам, че един ден ще имам същия успех! До тогава ме чака много учене и упорит труд.

Дълго време се възхищавах на смелостта им да вземат трудни решения, на огъня, който гори в тях и на силата, която намират да продължават да се борят, за да сбъднат мечтата си. Тайно исках да съм като тях – да бъда смела, да следвам мечтите и сърцето си.

Преди малко повече от месец, най-сетне, след милиони изплакани сълзи, тази смелост се зароди у мен. С цената на чувството, че предавам гласуваното ми доверие, доверието на клиентите и всички около мен. Решението беше трудно и изстрадано… Дойде след няколко месечно отлагане. До момента, в който бях изправена пред избор – аз или другите. Дълго поставях другите на първо място. Пренебрегвах себе си, собствените си мечти и желания, в името на сигурността, в името на това да не разочаровам хората, които разчитат на мен. Живеех живот, който не е мой. Сърцето ми отдавна копнееше за друго, но разумът не беше съгласен. Защото в съвременния материален свят всичко се измерва в пари…

Страхувах се, че няма да допринасям за семейния бюджет. Страхувах се, че поставянето на края е равносилно на провал. Страхувах се да последвам мечтата си… Разбрах по трудния начин, че да кажеш край не е провал. Това е победа и се изисква безкрайна смелост. За мен е победа да се вслушам себе си. Да разперя криле, да се опитам да полетя, за да последвам мечтите си. Без да знам какво ме очаква, без ясни планове за утрешния ден… Без сигурен източник на доход, но пък с една мечта, която мога да сбъдна. Една мечта, която ми дава възможност да творя, да бъда себе си и да се изразявам по моя начин – чрез храна и снимки.

Хашимото е предизвикателство. То дойде при мен, за да ми напомни, че посоката, в която трябва да вървя не е тази, в която съм поела. Всеки от нас идва с определена мисия и животът си намира начини да му напомня за нея, ако се отклонява от пътя си. Вярвам, че моя път е да помагам на другите да се хранят разнообразно, с достъпни продукти. Да им покажа, през собствения си опит, че да се храниш с полезна и вкусна храна домашно приготвена храна, е лесно. Както обичам да казвам “Не е нужно да си Master Chef”.

Здравословното хранене не е поредната модна приумица. То е това, което природата е отредила за нас. Всичко друго е плод на техническия прогрес на човечеството. Храната е здраве, храната е енергия, храната е живот. Здравословното хранене не е сложно, не изисква прекалена предварителна подготовка, сложни кулинарни техники и не е микс от храни със странни и непознати имена. Ако поне един от вас успея да убедя в това, да му помогна и да улесня живота му с рецептите, които споделям – би било победа за мен и би ме направило невероятно щастлива.

Наблюдавам как всяко следващо поколение страда от все повече болести, проявили се в следствие на начина му на хранене и на живот. Същинска пандемия. Страх ме е за бъдещето на децата ни… Искам да живеят в по-добър свят и да се хранят с по-добра храна. Свят, в който храната не е отрова. Това ме провокира да стана посланик на Food Revolution и да започна да организирам детски кулинарни работилници, за да могат децата да се докоснат до света на храната. Да го опознаят и да бъдат привлечени от него. Само така можем да спечелим войната за здравето на нашите деца, която минава през битка с големите хранителни компании, чиято цел е единствено печалбата.

Предстоят ми още толкова много проекти, които искам да реализирам и съм сигурна, че рано или късно те ще се превърнат в реалност. Реалност родена от една мечта – да се храним осъзнато, да се отнасяме с любов към храната и да се грижим за тялото и здравето си, преди да се е появила някоя болест, която да преобърне живота ни.

Впускам се в преследване на моята мечта, за да разперя криле и да се почувствам отново жива. Мечтата, че мога да променя бъдещето. Мога да помогна на хората да се хранят по-добре, да избират и приготвят храната си по-отговорно, да й се наслаждават и тя да им носи здраве.

Не знам и не искам да знам какво ме очаква. Не знам как ще се развие живота ми в бъдеще, но знам, че искам да тръгна след тази мечта, за да видя къде ще ме отведе. Защото “Никой не може да сбъдне мечтата ми вместо мен!”

Благодаря, че стигнахте до края и че ми давате смисъл да следвам мечтата си! Благодаря на семейството ми за безрезервната подкрепа! Благодаря и на онези, които не могат да разберат решението ми!

Станка

Share
Share