Моята история

Как и защо промених отношението си към храната?

Винаги съм обичала вкусната и красива храна. Преди 7 години храната за мен беше средството, с което утоляваме глада си. Ако се върнете малко назад в рецептите, няма как да не забележите изобилието от бяло брашно, бяла захар, рафинирани мазнини, пържено и още куп вредни неща.

Две години по-късно, когато се роди дъщеря ми, осъзнах, че храната не е това, което е била. В името на печалбата храната се беше превърнала в бизнес, който вреди на най-важното – на здравето ни. Като всеки човек, искам да осигуря най-доброто за детето си. Започнах да търся информация за полезните и вредните храни, започнах да се интересувам от произхода на продуктите, от щадящите техники за готвене. Успоредно с това малко по-малко променях лошите хранителни навици, които с годините бяхме придобили. Опитвах се да се храним балансирано, стараейки се да не изпадам в крайности.

Година след раждането на дъщеря ми, теглото ми рязко се понижи. Нещо, на което първоначално не обърнах внимание, но близките ми веднага забелязаха. Отдавах го на недоспиването, кърменето, продължителната диета, на която бях подложена (детето ми беше със съмнения за алергия), дългите ежедневни разходки… За да убедя всички и себе си, че съм добре и съм здрава, се подложих на редица изследвания. Уви, резултатите от тези изследвания показваха – друго. Получих диагнозата хипотиреоидизъм и автоимунен тиреоидит на Хашимото. Казано с други думи имам отключен автоимунен процес, при който организмът ми атакува щитовидната ми жлеза. Повторих изследванията няколко пъти, посетих много лекари, докато приема, че няма лабораторна грешка.

Това беше като шамар за мен. Бях объркана! Винаги съм мислела, че това не може да ми се случи. Ето, че се случи. Това ме направи още по-непримирима и търсеща. Търсех начин да се справя със заболяването, да туширам симптомите, търсех начин да съм здрава, за да бъда пълноценна майка за детето си. Четях много за храните и бях много объркана. Отвсякъде ме заливаше разнопосочна информация. На кого да се доверя? Обърнах се към себе си, започнах да работя върху вътрешния си Аз – начинът, по който възприемам света и околните, начинът, по който изразявам чувствата и емоциите си, ходех на йога и редовно релаксирах. Храната беше осъзната, но не съвсем. Имаше моменти, в които се чувствах виновна, моменти, в усещах, че губя почва под краката си.

Четях все по-задълбочено, защото исках да сложа ясни граници между полезните и вредните храни. Сблъсъкът на различни теории и възгледи, на различните типове хранене ме объркваше още повече. Останах изгубена в морето от информация. Лутах се и за различни периоди от време опитвах различни начини на хранене. Нещо все ми липсваше. Не се чувствах сигурна в това, което правя.

Много пъти исках да се обърна към някого за помощ, но винаги оставах само с желанието. Защо ли – защото не можех да взема решение относно месото. От много места бях облъчвана как месото е най-голямото зло, не бива да го консумираме и изобщо всяка животинска храна е вредна. От друга страна, тялото ми копнееше за месо. Така продължавах да се лутам. До преди година.

Преди година вниманието ми беше привлечено от един въпрос “Можеш ли да положиш основите на здравето си за 3 месеца?”. Усетих, че това е нещото, което търся от толкова дълго време. Тогава колкото спонтанно, толкова и осъзнато реших да се включа в една програма за здравословно хранене. Програма, чиято основна цел беше всеки един участник в нея, да определи за себе си с кои храни тялото му се чувства добре и кои храни са неподходящи за него. Получих безрезервната подкрепа на съпруга ми, за което съм му безкрайно благодарна. Той не само подкрепи и уважи решението ми, но се включи като участник в програмата заедно с мен.

Беше трудно и тежко, и за двама ни. Особено за мен. Винаги съм си мислела, че се храня здравословно, а в един момент осъзнах, че въпреки това тялото ми продължава да страда. През цялото време ми е подавало сигнали, но аз съм била глуха и сляпа за тях. Постепенно с промяната на някои навици и привнасянето на нови, с изключване на глутена и зърнените храни, на млечните продукти, захарта, неприятните симптоми започнаха да изчезват.

Разбрах, че съм намерила верния път. Този, който ми посочва моето тяло. А не онзи, който е избрал съседа, колегата или най-добрата ми приятелката.

Докато достигна до нея, моята истина, изминаха цели 3 години. Време колкото кратко, толкова и дълго. Извървях дълъг път, осеян с много препятствия, за да стигна до тук. До момента, в който ще се храня осъзнато, без да чувствам вина и угризения. Без да се чувствам виновна, че моят начин на хранене е различен от този на моите родители, приятели, познати… на половината свят.

Знам, че нищо не се случва без причина. Всичко си има обяснение. Знам, че за мен диагнозата автоимунно заболяване беше знак да поема живота си в ръце. Да се погрижа за здравето си, за себе си, за живота си. Да поставя себе си на първо място, да се науча да изразявам мислите си и да заявявам на глас желанията си. Научи ми да гледам на храната като на богатство, здраве. Научи ми да се храня осъзнато без да жертвам вкуса на храната. Научи ме да слушам тялото си. Научи ме да се обичам!

Храна не е просто средство да утолим глада си. Храната е това, което ни дава или отнема здравето и енергията. През моя опит искам да помогна на други хора, изправени пред същите проблеми, да извървят своя път към здравето по-лесно.

Станка Стоянова