Ферментирали зеленчуци

Share

Ферментирали зеленчуци – само преди няколко месеца не бях чувала за тях. Сега почти година по-късно, не мога да си помисля как съм живяла без тях. Не пропускам да си хапна за закуска, обяд и вечеря.

Ферментирали зеленчуци

Темата за ферментиралите храни и ползите от тяхната консумация е дълга и много популярна в последно време. Един факт, който ме прави щастлива, макар че и за мен ферментирането на храни е един сравнително нов свят, който все още опознавам.

Все повече хора се замислят за храната, която консумират и осъзнават, че основното й предназначение е да дава сили, енергия и необходимите макро и микронутриенти на тялото ни, а едва след това да доставя душевно удоволствие. Последното в никакъв случай не трябва да бъде омаловажавано, но и не бива да бъде водещо, когато говорим за храна.

В забързаното ни и напрегнато ежедневие, голяма част от знанието, завещано ни от нашите предци беше забравено. Унищожихме хилядолетни традиции, опитвайки се да живеем само с това, което ни предлага настоящето и техническия прогрес на човечеството. Погрешно е да смятаме, че всички практики и методи, които са се използвали в миналото са толкова остарели и безсмислени, че можем в настоящето да ги заместим с нещо по-добро. Ферментирането на храни е пример за това. Сигурно мнозина от вас си спомнят с умиление за слънчевите краставички, които бабите ни приготвяха през лятото.

дива ферментация на зеленчуци

Какви видове ферментирали храни има?

В диетата на всяко традиционно общество, за което можете да се сетите, присъстват някакви лакто-ферментирали храни. Сред най-популярните са кисело зеле, кисели краставички (не тези, които се приготвят с оцет, а онези, които мнозина наричат слънчеви), кимчи, кисело мляко, кефир, ферментирало сирене, комбуча. Възможно е да се ферментират различни зеленчуци, билки и зеленолистни.

Какво представлява ферментацията?

Ферментацията е традиционен метод, който предците ни са използвали, за да съхранят различни плодове и зеленчуци през есенно-зимния период. На много по-късен етап са се появили рецептите за маринована туршия, които са изместили тази древна традиция.

Когато говорим за ферментирали храни е редно да уточним, че става дума за лактоферментация или още млечно-кисела ферментация. Това означава, че скорбялата и захарите в плодовете и зеленчуците се преобразуват в млечна киселина от конкретен вид бактерии, носещи името Lactobacillus.

Млечната киселина е естествен консервант, който потиска размножаването на бактериите, които предизвикват загниване. Бактериите, които могат да бъдат опасни за нас, хората, не могат да виреят в солена среда. Някои полезни бактерии обаче харесват солта и идеално се развиват в такава среда. Ето защо при ферментирането на храните солта е основна и незаменима съставка. Резултатът от този процес е жива храна, пълна с ензими и пробиотици.

Какви са ползите от консумацията на ферментирали храни?

Ферментацията на храните позволява те да бъдат съхранени за по-дълъг период от време без да загубят витамините и минералите, които съдържат.

Ферментиралите храни подобряват храносмилането. Суровите ферментирали храни (след процеса на ферментация не са термично обработени) са изключително богати на ензими. Както знаем нашето тяло се нуждае от ензими, за правилно храносмилане и пълноценно усвояване на храната. Ферментирайки храните, всъщност ние частично ги смиламе преди да ги изядем. Например, има хора, които не толерират прясно мляко, но могат да ядат кисело мляко. Това се дължи на факта, че млечно-киселата ферментация разгражда лактозата (към която хората често реагират), съдържаща се в млякото, когато то ферментира и се превръща в кисело мляко.

Консумацията на ферментирали храни поддържа баланса между добри и лоши бактерии в червата, като внася добри такива. Това е най-лесният и евтин начин да осигурите на тялото си пробиотични бактерии и добра чревна флора. Много от здравословните проблеми на съвременните хора (лактозна непоносимост, глутенова непоносимост, алергии, астма, автоимунни заболявания, синдром на раздразненото черво, гъбични инфекции и други) се дължат на дисбаланс в чревната флора.

 

Диво ферментирали зеленчуци

От какво имаме нужда, за да приготвим у дома ферментирали зеленчуци?

За да приготвите ферментирали зеленчуци са ви необходими 4 (четири) неща, които се намират във всеки дом. Нужни са ви сол, вода, подходящ съд и подходящи зеленчуци, разбира се. Да разгледаме в детайли всеки един от тези 4 компонента.

Сол

Използвайте нерафинирана морска сол. Тя е богата на минерали, които са важни за млечно-киселите бактерии и предотвратява образуването на мухъл. Използването на точното количество сол е от важно значение, когато приготвяте ферментирали храни. Както вече споменах, лошите бактерии не харесват солта, но добрите – да. Въпреки това, ако добавите по-малко от необходимото количество сол, рискувате да се образува плесен и/или да се размножат лоши бактерии. Използването на повече сол от необходимото, може да забави и/или стопира процеса на размножаване на добрите бактерии.

Вода

Използвайте чиста вода, без флуор и/или хлор, защото те убиват млечно-киселите бактерии. Аз използвам бутилирана изворна вода.

Подходяш съд

Съществуват специални буркани, чиято цел е да осигурят подходяща среда за протичането на процеса на ферментация. Тяхната цена е доста висока и може да ги поръчате само от чужбина. За щастие има евтин и също толкова ефективен начин за приготвяне на ферментирали храни. Обикновени стъклени буркани, капачки и малки найлонови торбички (малък трик, който научих от Надя Петрова) вършат перфектна работа. Последните са ви необходими, за да спрете достъпа на кислород.

Други фактори

Температурата също е от значение за ферментирането. Идеалната температура е между 20 и 22 градуса по целзий. Моите зеленчуци обикновено ги държа в стая с температура около 24-25 градуса и процесът на ферментация протича много добре. Ако температурата е по-ниска от 20 градуса, ферментацията ще се случи много бавно.

Създаването на анаеробна среда (без кислород) е изключително важно за протичането на ферментацията. Помните малките найлонови торбички, нали? Млечно-киселите бактерии виреят и се развиват в среда без кислород. Кислородът неутрализира добрите бактерии.

Използвайте само свежи подправки и/или такива на зърна. Не използвайте сушени или смлени, защото рискувате да започнат да гният. Добавянето на клонка копър или няколко листа целина, допълнително обогатява вкуса на ферментиралите зеленчуци.

Как да приготя ферментирали зеленчуци

Кои зеленчуци стават най-вкусни при ферментиране?

През последните няколко месеца експериментирах с различни зеленчуци. Някои опити бяха добри, други не толкова. Според мен най-вкусни са:

  • зеле – бяло и лилаво
  • карфиол
  • моркови
  • гулия (земна ябълка)
  • камби
  • целина
  • алабаш
  • зелени домати
  • краставици
  • дръжки от броколи (твърдата част под розичките)
  • ряпа
  • пащърнак

Опитвала съм да ферментирам още тиквички, розички броколи, чушки, но резултатите не са толкова добри. Това не бива да ви спира да експериментирате, защото на вас може да ви харесат. Проблемът с розичките броколи е, че стават леко жилави и за мен не са приятни за ядене. Дръжките от броколи обаче много ми харесват, защото стават хрупкави. Понякога дръжките, които свързват розичките на броколите със стъблото са много дълги. Ферментирането им е прекрасен начин да ги оползотворите. Тиквичките трябва да се консумират в рамките на няколко дни след като установите, че са готови. С течение на времето загубват хрупкавостта си и стават кашави. Същото важи и за камбите. Ако опитвате да ферментирате чушки сиврия (белите чушки, подходящи за салата), имайте предвид, че остават доста твърди и жилави. Това се дължи на факта, че не са достатъчно месести.

Как да постигнем най-добри резултати?

След многократни опити, установих, че добавянето на парче хрян или няколко грудки гулия удължава живота на ферментиралите зеленчуци. Остават хрупкави за по-дълго време и не превтасват толкова бързо.

Понякога е възможно по повърхността на ферментиралите зеленчуци да се образува тънък бял слой. Той не е опасен. Може внимателно да го отстраните с лъжица. Ако обаче по повърхността на зеленчуците се образува цветна мухъл, изхвърлете зеленчуците. Не ги консумирайте, защото може да бъдат токсични! За да предотвратите появата на плесен, всички зеленчуци задължително трябва да бъдат добре покрити с вода. Тук идват на помощ найлоновите торбички, за които ви споменах по-горе. Те притискат зеленчуците, като по този начин не им позволяват да се показват над водата и спират притока на кислород.

Рецептата, която използвам за приготвяне на ферментирали зеленчуци, научих от Надя Петрова. Разбира се, има и други начин за приготвяне на ферментирали зеленчуци. Ако сега навлизате в света на ферментиралите храни, моят съвет е да не експериментирате прекалено от самото начало. Започнете с изпитани рецепти, за да видите как протича самия процес, да разберете кой зеленчуци ви харесват и кои не и след това експериментирайте на воля.

Ферментирали зеленчуци

Разпечатай
Порции: 2 буркана х 1л Време за готвене: 15 минути

Необходими продукти

  • зеленчуци по избор (краставици, карфиол, моркови, целина, алабаш, гулия и др.)
  • 1 л изворна вода
  • 30 г едра морска сол
  • няколко зърна синап по желание
  • пресни подправки по желание (копър, целина)

Начин на приготвяне

1

Сложете водата в подходяща тенджера. Кипнете я и прибавете солта. Разбъркайте, докато солта се разтопи. Оставете водата да се охлади до стайна температура.

2

Измийте зеленчуците и ги почистете от дръжките и/или корените, ако имат такива.

3

На дъното на буркана, поставете няколко зрънца синап и подправки по избор.

4

Подредете зеленчуците плътно в буркана. Зеленчуците може да са цели или нарязани на кръгчета или по дължина.

5

Залейте зеленчуците с охладената вода. Нека водата да ги покрие добре.

6

Притиснете зеленчуците с торбичка пълна с вода.

7

Поставете капачките върху бурканите, без да ги затваряте.

8

Сложете бурканите в подходящ поднос или тава и ги оставете за няколко дни на топло.

9

След 4-5 дни проверете зеленчуците дали ви харесват на вкус. Ако да, махнете найлоновите торбички и затворете бурканите с капачките. Приберете бурканите на студено - най-добре в хладилник или мазе.

Ако обичате вкусната и полезна храна, споделете тази рецепта с вашите близки и приятели като използвате бутоните по-долу. Ще се радвам да споделите вашия опит в коментари.

Newsletter

You Might Also Like

11 Коментара

  • Отговор
    Мая
    August 30, 2017 at 14:03

    Ще пробвам Вашата рецепта. Дали може да се сложат лук и/или чесън?

    • Отговор
      Станка Стоянова
      August 30, 2017 at 17:30

      Здравейте! Не съм добавяла, но може да опитате. Ще се радвам да споделите след това дали ви е харесал резултата :). Според мен ще придадат малко по-специфичен вкус, който не знам дали би се харесал на всеки.

  • Отговор
    Тодор
    September 4, 2017 at 09:27

    Здравейте, достатъчно ли е да изчакаме 4-5 дена и да ядем зеленчуците или трябва да се изчака по-дълъг период от време?

    • Отговор
      Станка Стоянова
      September 4, 2017 at 11:29

      Здравейте!
      Ако вече са минали 4-5 дни, откакто сте сложили зеленчуците, може да ги опитате. За какво време ще ферментират зависи от температурата в помещението. Ако е по-топло може и по-бързо да станат готови за консумация. Опитайте ги, ако ви харесват на вкус, затворете бурканите и ги приберете в хладилника. Ако все още не са достатъчно “кисели”, ги оставете за още ден-два да престоят на стайна температура.

      Прекрасен ден!

  • Отговор
    nadinique
    September 8, 2017 at 08:06

    С каква трайност е така приготвената “зимнина”?

    • Отговор
      Станка Стоянова
      September 8, 2017 at 13:13

      Ако се съхранява на хладно място (съхранявам в хладилник), може да издържи месец със сигурност.

  • Отговор
    Миряна Ганева
    September 11, 2017 at 12:25

    А може ли да се консервират за зимата? Да им се прибави аспирин например.

    • Отговор
      Станка Стоянова
      September 14, 2017 at 10:54

      Здравейте!

      За да ги съхраните за по-дълго е добре да използвате храни, които са естествени консерванти. Такива са синап, хрян, смокинови листа, дори гулията удължава “срока на годност” на ферментиралите зеленчуци. В миналото аспиринът много често се е използвал като консервант при направата на различни продукти. Вече е научно доказано, че той уврежда лигавицата на стомаха и не се препоръчва употребата му.

      Предпочитам да приготвям ферментирали зеленчуци веднъж на няколко месеца с наличните сезонни зеленчуци. Например гулия има през цялата зима, както и различни кореноплодни, които също са много подходящи за дива ферментация и също така са вкусни.

      P.S. Извинявам се, че се забавих с отговора на въпроса Ви.

  • Отговор
    Ирена
    November 20, 2017 at 12:20

    Здравейте,
    От миналата година ферментирам зеленчуци и ги обожавам. но тази годива забелязах, че половината буркани са прекрасни, а в другата половина саламурата се влачи….На какво може да се дължи това? Благодаря Ви предварително.

    • Отговор
      Станка Стоянова
      November 20, 2017 at 16:33

      Здравейте,
      Признавам си, нямам идея какво може да се е объркало и половината от бурканите да са ОК, а останала не, при положение, че са от една партида. Има ли разлика във вида на зеленчуците в бурканите, които са прекрасни и останалите? Или пък в произхода им…

  • Отговор
    Ирена
    November 20, 2017 at 22:21

    Всичко е от пазара от производители…Морковите, карфиолът и корнишоните започнаха да се влачат, докато червеното зеле е отлично. Различни партиди – две на брой…но и в двата случая така се получи.

  • Вашият коментар

    Share
    Share